Мислехме, че сме забелязали екзотичен цвят. Това бяха ярко оцветените останки от бутилка сода.
Пролет е и искам да се обърна към мислите за любовта.
В моя случай любовта към този свят, любовта към природата, любовта към нашия живот във и като част от него. Как ми се иска всички все още да обичаме по този начин.
Зимната покривка от листа на Ню Йорк беше издухана и натъпкана в големи, лъскави, чисти черни найлонови торби. Останали са остатъците от зимните проходилки. Това биха били смачкани пластмасови бутилки, торбички, пълни с кучешки изпражнения, контейнери за храна за вкъщи (някои с вечери, които плъховете са пропуснали), мъртви балони, изгубени неопренови ръкавици и изоставени пластмасови играчки, биберони, бебешки бутилки, гребени, презервативи. Точно това забелязах в първата миля от скорошна разходка по Ривърсайд Драйв, насочваща се на юг от 150-те.
Беше необичайно топла зима, концепция, която можеше да бъде преобразувана безсмислени в рамките на едно десетилетие, тъй като спомените за снеговалеж избледняват. Пролетните ми разходки не са точно утешителни. Но аз се опитвам да намеря красотата с моите непоколебими ходещи приятели. Постоянно забелязвам екзотичен ранен цъфтеж или ярко разгръщане на нов вид растение и с възгласи на учудване и изненада заобикаляме находката ми, може би нова форма на живот. Скоро разбираме, че се взираме в неоновите листа на частично разтопена четка за коса или яркия цвят на протрития пръстен на бутилка сода. Нова форма на безжизненост, може би дори форма против живот.
Докато се разхождах наскоро, размишлявах с чувство на уморено смущение за неотдавнашното решение на учените , след близо 15 години дебат, срещу обявяването, че сме навлезли в нова епоха от геоложко време в 4,6 милиарда години на Земята, ерата, която мнозина отдавна наричат антропоцен. Учените все още не могат да се съгласят, че хората са променили безвъзвратно геоложкото състояние на света достатъчно, за да си спечелим епоха на нарцисизъм. Разбира се, докато го направим, ще сме далеч от точката на рисуване на такива линии в скалата. Реалността тогава ще бъде по-очевидна, отколкото е дори днес.
пластмасовата криза, започвайки с боклука, който виждаме небрежно изхвърлен по нашите улици, паркове, потоци и океани. И все пак производството на пластмаса продължава да расте. Десетилетия наред пластмасовата индустрия продаваше на обществеността материала с подвеждащото послание, че ще бъде рециклиран. Много малко е, като нивата на възстановяване и рециклиране са под 10 процента в световен мащаб. Но проблемът е много по-дълбок, както се казва в обширен доклад в списание Annals of Global Health миналата година: „Сега е ясно, че настоящите модели на производство, употреба и изхвърляне на пластмаса не са устойчиви и са отговорни за значителни вреди за човешкото здраве, околната среда и икономиката, както и за дълбоките обществени несправедливости.“А пластмасата е само една от многото опасности за околната среда, пред които сме изправени.
Миналата година беше далеч най-топлата на планетата, като се доближи до покачването с 1,5 градуса по Целзий от прединдустриалните дни - точката, която учените по климата предупредиха да не се превишава. Глобалните въглеродни емисии от изкопаеми горива също достигнаха рекордни нива миналата година. Изтичането на метан не се докладва от години. И все пак, на енергийна конференция в Хюстън миналата седмица, ръководителят на най-големия производител на петрол в света каза на ръководителите на изкопаеми горива: „Трябва да се откажем от фантазията за постепенно премахване на петрола и газа“. Последваха аплодисменти.
Милиони хора продължават да бъдат изложени на вредни химикали в храната и други потребителски стоки. Много от химикалите в домакинските продукти се откриват в кръвта ни, а някои са свързани с рак, нарушения в развитието и репродуктивни и ендокринни проблеми. Замърсяването на въздуха остава основен проблем. Въпреки че Съединените щати са направили големи крачки в подобряването на качеството на въздуха, живакът и саждите във въздуха остават проблеми. В световен мащаб замърсяването на въздуха е глобална здравна криза и се оценява, че причинява близо 6,7 милиона преждевременни смъртни случаи годишно. И тогава има обезлесяване, подкисляване на океана, суша и загуба на биоразнообразие – не е пълен списък по никакъв начин.
В същото време сблъсъкът между двамата кандидати за президент не могат да бъдат по-определящи. Ако „Мандатът за лидерство“ на консервативната фондация „Херитидж“ от 887 страници е някакво ръководство за това какво да очакваме от следващото президентство на Тръмп – и точно това е предназначено да бъде, ако Доналд Тръмп спечели – ще наблюдаваме „климата“ на администрацията на Байдън фанатизъм“ претърпява „размотаване на цялото правителство“. Това също ще бъде част от Obscene Era.
Доминик Браунинг е основател и директор на екологичната група Moms Clean Air Force и вицепрезидент на Фонда за защита на околната среда.The Times се ангажира да публикува в редактора. Бихме искали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите статии. Ето няколко . А ето и нашия имейл: .
Следвайте раздела за мнение на New York Times относно , , , и .
