Мислехме, че сме забелязали екзотичен цвят. Това бяха ярко оцветените останки от бутилка сода.
Пролет е и желая да се обърна към мислите за любовта.
В моя случай любовта към този свят, любовта към природата, любовта към нашия живот във и като част от него. Как ми се желае всички към момента да обичаме по този метод.
Зимната завивка от листа на Ню Йорк беше издухана и натъпкана в огромни, лъскави, чисти черни найлонови торби. Останали са остатъците от зимните проходилки. Това биха били смачкани пластмасови бутилки, торбички, цялостни с кучешки изпражнения, контейнери за храна за у дома (някои с вечери, които плъховете са пропуснали), мъртви балони, изгубени неопренови ръкавици и изоставени пластмасови играчки, биберони, бебешки бутилки, гребени, презервативи. Точно това забелязах в първата миля от скорошна разходка по Ривърсайд Драйв, насочваща се на юг от 150-те.
Беше извънредно топла зима, идея, която можеше да бъде преобразувана безсмислени в границите на едно десетилетие, защото спомените за снеговалеж избледняват. Пролетните ми разходки не са тъкмо утешителни. Но аз се пробвам да намеря хубостта с моите непоколебими ходещи другари. Постоянно виждам другоземен ранен разцвет или блестящо разрастване на нов тип растение и с възгласи на удивление и изненада заобикаляме находката ми, може би нова форма на живот. Скоро разбираме, че се взираме в неоновите листа на отчасти разтопена четка за коса или яркия цвят на протрития пръстен на бутилка сода. Нова форма на безчувственост, може би даже форма срещу живот.
Докато се разхождах неотдавна, размишлявах с възприятие на изтощено разстройване за неотдавнашното решение на учените, след близо 15 години спор, против оповестяването, че сме навлезли в нова ера от геоложко време в 4,6 милиарда години на Земята, ерата, която мнозина от дълго време назовават антропоцен. Учените към момента не могат да се съгласят, че хората са трансформирали окончателно геоложкото положение на света задоволително, с цел да си спечелим ера на егоизъм. Разбира се, до момента в който го създадем, ще сме надалеч от точката на изобразяване на такива линии в скалата. Реалността тогава ще бъде по-очевидна, в сравнение с е даже през днешния ден.
пластмасовата рецесия, започвайки с боклука, който виждаме повърхностно изхвърлен по нашите улици, паркове, потоци и океани. И въпреки всичко производството на пластмаса продължава да пораства. Десетилетия наред пластмасовата промишленост продаваше на обществеността материала с подвеждащото обръщение, че ще бъде рециклиран. Много малко е, като равнищата на възобновяване и преработване са под 10 % в международен мащаб. Но казусът е доста по-дълбок, както се споделя в просторен отчет в списание Annals of Global Health предходната година: „ Сега е ясно, че актуалните модели на произвеждане, приложимост и изхвърляне на пластмаса не са устойчиви и са виновни за обилни вреди за човешкото здраве, околната среда и стопанската система, както и за дълбоките публични несправедливости. “А пластмасата е единствено една от многото рискове за околната среда, пред които сме изправени.
Миналата година беше надалеч най-топлата на планетата, като се приближи до покачването с 1,5 градуса по Целзий от прединдустриалните дни - точката, която учените по климата предизвестиха да не се надвишава. Глобалните въглеродни излъчвания от изкопаеми горива също доближиха рекордни равнища предходната година. Изтичането на метан не се рапортува от години. И въпреки всичко, на енергийна конференция в Хюстън предходната седмица, ръководителят на най-големия производител на нефт в света сподели на ръководителите на изкопаеми горива: „ Трябва да се откажем от фантазията за последователно унищожаване на петрола и газа “. Последваха овации.
Милиони хора не престават да бъдат изложени на нездравословни химикали в храната и други потребителски артикули. Много от химикалите в домакинските артикули се откриват в кръвта ни, а някои са свързани с рак, нарушавания в развиването и репродуктивни и ендокринни проблеми. Замърсяването на въздуха остава главен проблем. Въпреки че Съединените щати са създали огромни крачки в подобряването на качеството на въздуха, живакът и саждите във въздуха остават проблеми. В международен мащаб замърсяването на въздуха е световна здравна рецесия и се прави оценка, че предизвиква близо 6,7 милиона преждевременни смъртни случаи годишно. И тогава има обезлесяване, подкисляване на океана, суша и загуба на биоразнообразие – не е цялостен лист по никакъв метод.
В същото време конфликтът сред двамата претенденти за президент не могат да бъдат по-определящи. Ако „ Мандатът за водачество “ на консервативната фондация „ Херитидж “ от 887 страници е някакво управление за това какво да чакаме от идващото президентство на Тръмп – и тъкмо това е предопределено да бъде, в случай че Доналд Тръмп завоюва – ще следим „ климата “ на администрацията на Байдън фанатизъм “ претърпява „ размотаване на цялото държавно управление “. Това също ще бъде част от Obscene Era.
Доминик Браунинг е създател и шеф на екологичната група Moms Clean Air Force и вицепрезидент на Фонда за отбрана на околната среда.The Times се ангажира да разгласява в редактора. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето няколко. А ето и нашия имейл:.
Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.
